2255 :: Цветнца

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.04.2016 21:31 - Цветнца

Автор: 2255 Категория: Други

Прочетен: 544 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.04.2016 12:54

Така се беше получило, че Цветница и Никулден бяха големи и тържествени празници в къщи, а Св.св. Константин и Елена минаваха някак си незабележимо. Или аз така съм запомнил. Детската психика е избирателна към събитията и не само детската! Не е необходимо да цитирам велики литературни произведения и филми, показващи как всяка истина си има две страни. Елена и Константин бяха брат ми и майка ми, а Никола - баща ми. Бог да ги прости! Цветница беше моят празник. Много хора не могат да разберат, че има огнено цвете и че ние хората с пламенни имена също искаме да си имаме имен ден. Както и да е - решили са преди да мога да мисля за това и бяха запразнували на Цветница моя имен ден. Нямах никакви предпочитания и нищо против. Имаше подаръци, имаше торта. Какво повече му трябва на едно дете?
И все пак запомнил съм празника с друго... Преди три години срещнах жената на моя живот. Как само звучи! Но си е истина. Обикнах, както се казва, завинаги! Или поне все още така си мисля. Тя не ме обича, но това сега не е тема на разговора, нали. Та, жената на моя живот също е цвете! От най- нежните! Уханно, не си спомням дали е. Не съм мирисал такова цвете и да си призная в лехата с цветя не съм сигурен кое е то, но зная че е нежно, защото така го описват в песни и стихове, а и тя самата е такава. Особено когато не... Няма значение... Как ухае това цвете, едва ли ще узная. В пустинята такива цветя не растат, а и всичко тук има друг аромат. За капак аз нямам обоняние. Два-три пъти годишно, този дар Божи ме спохожда за по няколко минути и аз като луд ходя и вдъхвам аромати на каквото има около мен. Събирам информация, та да ми е от полза в дългите безуханни затъмнения. Ще се отклоня, но мисля че е интересно да споделя - минавам сред приятели и познати за добър готвач, хайде да не скромнича - повече от добър! Но готвя без да мога да усетя аромата на ястията. Добре че поне вкусовите ми рецептори работят. Да ме види някой само как търча из къщата и душа като куче, в редките моменти на радост, когато усещам миризми, аромати и ухания. Някои биха решили, че това е тафтология - не аромати и ухания са едно, миризми съвсем друго, нали! Да не споменаваме зловонията, простете ми за бруталния изказ! Та в този безуханен мой свят, един спомен доминира ароматичната ми памет. Не, не е мириз на жена (поклон пред Виторио Гастман и Дъстин Хофман), нито е Парфюм (е, забравих му името на писателя, има го в интернет, така ми каза докторът в Токуда миналото лято - написа набързо рецепта и ... за диетата, казва, всичко ще намерите онлайн! 40 лева...). Фрезия. Това е споменът. На Цветница това беше ритуал, равностоен на боядисването на яйцата за Великден и месенето на козунака. Майка ми ме събуждаше с букетче свежа фрезия. Боже как ухаеше това букетче в студената и неприветлива къща на Шар планина 11! Ухаеше божествено! Ухаеше на надежда за една пролет пълна с ... надежди - за едно лято след нея, за море, за колело, за летни кънки, за федербал, за Илиана от нашия клас, за ...щастие! Уф, разревах се. За какво? За мамчето, за детството, за надеждата, за любовта? Цветница е! Хайде, изтрий сълзите. Не че има кой да те види. Просто няма да помогнат да стане по-добре. Седнал съм сам на маса за осем. Две свещи, две чаши вино. Срещу мен - портретът на любимата. Имаме празник. Цветница е! Наздраве, мила моя! Обещал съм си, някой ден да си купя в България букетче фрезия. Ако не успея, ще помоля някой да ми донесе там, при мамчето и татко в Бакърената.

Нагоре