Тя има рожден ден утре. Делят ни около 4 хиляди км по права линия и безкрайно и непреодолимо много по мислена.   От една седмица се опитвам да поръчам цветята. Те са единственото, което все още материализира спомена, за да не си мисля, че всичко е било плод на въображението ми.   След шест опита с pay pal и два с банков превод, цветарката се съгласява на плащане с уестърн юнион.    Ставам в пет следобяд. Работих цяла нощ. Качих около 40 нови снимки на Шатърсток. Имам само една точка в програмата за днес. Да платя поръчката за цветята за утре. Под душа си мисля какво друго мога да направя. Лейт ми напомня учтиво на whatsapp че имам да му връщам десет хиляди, заети за да платя последния наем.    Парите в сметките се топят буквално като сняг. Плащам цветята в WU и решавам да се поразходя из мола. Стигам до края и краката ми по навик ме водят към Paul. Двоумя се. Кафето тук не е препоръчително за джоба ми сега. Все пак решавам да прекарам останалото си време на този свят с достойнство. Влизам. Персоналът ме разпознава и поздравява приятелски. Докато избирам къде да седна поръчвам кафе лате. Сервитьорът провокира слабата ми защита с предложение за нещо сладко. Сладко се предавам и отивам да избера нещо от витрината на щанда. После сядам на най-близката маса.   Следобедното слънце ще блесне след минути в очите ми, но за сега ме дарява с великолепна светлина само върху масата. По навик правя снимки на кафето и тортата. Насрещната и малко странична светлина прави предметите и храната наситени и триизмерни. Общ план, кафето, десертът и накрая ягодата, украсила милефойето. Чак след това изпращам съобщението с кода за парите от уестърн юнион на собственичката на цветарския магазин.    Шарл Азнавур пее тихо и меланхолично „ж"тем”.   Отпивам от кафето. Светът е спрял да се върти. Честит Рожден Ден моя последна, най-голяма и несподелена Любов!  Бъди благословена!