Не знам дали чуваш звъненето, но знаеш, че ти пиша. Дори да не четеш, знаеш, че съм тук за теб. Присъстваме заедно разделени. Това ни свързва здраво. Натрупаните изписани и непрочетени слова натежават като ключов камък в арката на нашата зазидана в мълчание любов. Ще ми отвориш ли някой ден? Ще ме пуснеш ли да ти кажа последно сбогом? Или ще ме оставиш вкаменен на прага ти, да напомням, че истинската обич е обречена на самота...