Здравей! Ако случайно някой се отбие тук, нека смята, че е срещнал още един странник, който говори сам на себе си. Не, не гоня никого, но и не каня - присъствието ти тук е чиста случайност и израз на свободен избор. Така, както и моето присъствие тук. Просто ми се иска да кажа и покажа това което привлича вниманието ми в този странен свят и … реших да го кажа на себе си. Ако и ти си "аз", добре дошъл/дошла. Ще започна със странния сън който ми се присъни днес в ранно утро: Случайно или как, попаднах на кораб, отплуващ за Индия. Това не е толкова странно - в Индия съм бил, а градът е пълен с индийци (над 50% от населението), а и вчера минах край пристанището в Шаржа, на път към Музея на изкуствата. Това на което се качих в съня си, беше един от тези очукани и обветрени дървени съдове наречени дау, които кръстосват Персийския залив и източното крайбрежие на Африка. На излизане от крийка на Дубай, корабчето направи такава маневра-пирует,че носът му се вдигна на 45 градуса и кърмата, където седях и аз, почти се потопи във водата. Нямаше връщане назад и с тревога си помислих, че не трябваше да взимам най-скъпите си камери. Корабчето беше натъпкано със стока - каси, денкове и 2-3 стари коли. Със спътницата ми седяхме до една от тези очукани second hand и с учудване видяхме собственикът и да се надига и поглежда през прозореца към нас. Завидях му - пътуваше си в колата, а не като нас на мръсната палуба. Още не бяхме стигнали, а вече се тюхках, че ще трябва и да се връщаме така до Дубай. В следващият миг, като на сън, се намерихме на пристанището (трябва да е било) в Бомбай. Пред нас ветеринарен инспектор (трябва да е бил такъв) ловко отряза главата на една полужива котка! Аз си спомних с притеснение, че нямам съответните ваксини. Ето ни в стаята за медицински прегледи. Две медсестри обсъждат пиесата, която техни колежки представят. Говорят си че е много успешна. Само 30 минути трае. Едноактова драма, да? Те не поглеждат към мен но ми отговарят че е в три частии е по Махабхарата. В този момент телефонът ме събуди. Странното е че не си спомням кой и защо ми се обади, но съня си спомням като че съм гледал филм. Излязох набързо защото беше 9 и половина и слънцето отиваше доста високо. Успах се. Пих кафе на терасата на Дубай мол гледаща към строежа на новия рекордьор на света Бурж Дубай. Не обичам кафе и не се интересувам от строежи но така оправдавах присъствието си тук. Докато ми донесат латето, успях да направя няколко снимки на кулата. Сега можеше и да не пия кафето, но си позволих 5 минути под галещото слънце. Скоро температурите ще скочат до 45 и с тъга ще си спомням цяло лято за пропуснатия шанс. Някъде тук или по-рано, успях да изтрия постинга си. Малка част беше съхранена и сега се опитвам да възстановя останалото. Не знам защо все се опитвам да задържа и съхраня ненужни неща в живота си. Така и стози текст. Предпочитам да сложа снимки, но не знам още как, ако въобще е възможно. Аз съм от болшинството, което чете упътването след първата (несполучлива) употреба. Съня си спомням, а как завършваше постинга не. Беше нещо такова: Е ако си стигнал(а) до тук, вече си разбрал(а) че съм (и) фотограф и живея в това лудо място наречено Дубай. Така ми се иска да ти покажа няколко снимки от днес, но не искам да те пращам по други сайтове. Ще чакаме да се науча дали това е възможно тук. Пак стана 3 сутринта… А следобеда беше доста интересен, но трябва да поспя - утре трябва да занеса рано (преди обяд) снимките в агенцията. Жалко че не мога да прикача няколко тук - единственият ми способ (успешен) да консервирам миналото си.