Неделя вечер е и решавам да празнувам самотно с една пица от Франкос.

През лятото ги открих и толкова ми харесаха пиците им, че даже заведох родата, която се беше събрала в София от Дубай, Москва и Лондон. Не съм ваксиниран и реших да поръчам по телефона. Весел момичешки глас прие поръчката и аз се облякох и тръгнах към пицарията.

От една година помагам на приятел в Дубай с новия му бизнес - пица на парче - Pizza all Taglio. Лого, опаковка, фотография, видео реклама и т.н., все по мойте специалности. Доста научих как се прави най-хубавата римска пица, а през септември прекарах няколко дни на място в новооткрития ресторант, фотографирайки продукта. За първите три дни преядох пица за...мислех си тогава...години напред! Не бях ял подобни вкусотии! И сега в София, неочаквано, на хелоуин, ми се прияде пица. Тук знам само една пицария, която ми е доставяла истинско удоволствие с произведенията си - Франко"с. И така, изминавам в хладната безлунна вечер няколко стотин метра от дома до пицарията. Тъмният бетонен силует на новостроящата се черква беше добър декор за хелоуин.

Тъжно е да видиш през зимата място, което помниш от топлите летни вечери. Градината беше празна, столовете обърнати на масите и веселата италианска музика звучеше от колоните тъжно като във филм от италианския неореализъм. Не бях влизал вътре в къщата и се оказа, че само на втория етаж е отворено. Бях подранил и момичето ми каза, че „ще е готова след седем минути”. Пошегувах се, че ако е повече от седем, няма да я чакам. Имаше повече персонал отколкото клиенти и от разговора на масата зад мен разбрах, че даже и единият от двамата посетители е домакин. Пицата беше готова и момичето я остави на масата до вратата, но с нищо не показваше, че е за мен. Чаках. Тя и по-възрастната ѝ колежка нещо шепнеха заговорнически, поглеждайки ту пицата, ту към бара. После настъпи пауза. По едно време погледите ни се срещнаха и аз попитах дали това не е моята пица. Момичето като събудено ми се усмихна и потвърди догадката ми. Станах и отидох до нея. То ми подаде кутията и ми помогна да я сложа в термо-чантата, която предвидливо носех. Бях поръчал и парче торта. Кутийката чакаше в завързано найлоново пликче. Такъв начин на опаковка винаги ми напомня за изхвърляне на боклук. Сложих пръст във възела на торбичката, взех и пицата и се сбогувах. Излизайки на улицата се сетих, че пица се носи хоризонтално и ругаейки се, се поправих, но подозирах, че вече съм ѝ смачкал фасона на мама"с (това беше моят избор от менюто). След десет минути, вече у дома, отворих бирата и повдигнах капака със свито сърце и гладен стомах. Капакът на картонената  кутия беше необичайно тежък. Бях носил пицата наопъки... Изтъргах гарнитурата от капака и се опитах да я разстеля на подложката. Само че подложката се беше дегизирала за хелоуин и се беше превърнала в мокра топка тесто. Не, това не беше дубайската POMO Pizza, не беше и хрупкавата пица от лятото в градината на Франкос. Хелоуин е, помислих си. Това е зла шега, защото не празнувам чуждестранния празник. Пада ми се! За компенсация Хелоуин превърна бирата ми от Столично в Сраропрамен. Бях убеден, че съм си купил едно шише Столично за да си спомня вкуса му! Не възразих. Пица с лъжица не бях ял и се усмихнах на римата. Става за реклама, продължих шегата. След първата глътка бира всичко си дойде на мястото. Спомних си за момичето от Франкос. Колко ли се е смяла като ме видя да вдигам пицата на една страна. Но защо не ме поправи? Кой обича да се връща там където са му се надсмивали!