- Ало, морски! Как си? - реших да поздравя весело иронично, наместо с обикновеното "здравей приятелю".
- Добре съм Пламбек. Вече не ме боли кракът - Панчо влезе бързо в темата, там където завършихме разговора почти преди месец.
- Радвам се, че си по-добре! Добра новина като компенсация за лошото време! - направих опит да държа разговора по лек и весел.
- Излязоха резултатите от биопсията. Чист съм! Няма увеличение. Даже и простата не ми е увеличена.
Дълбока кашлица с хрипове го прекъсна и ми сви сърцето.
- Сестра ми кара някакъв грип и май и аз съм го хванал - продължи Панчо.
- На работа ходиш ли? - продължих да правя опити да го отвличам от обичайната за пенсионери здравна тема.
- Вчера бях. Подпирах една камера половин час. Да взема двайсет лева. То е смешно предаване - една камера застопорена на общ план и една на водещия.
- Гледай да не ходиш, където има много хора, че сега е грипозен сезон. Пази се!
- Там е празно, срещам трима-четирима. Малко разнообразие.
- Пеша ли ходиш до студиото?
- С рейса до Галата. Времето е кофти.
- И тука е кофти. Гледам морето ври до хоризонта бяло. Казват днес било 6 бала! Тук срещу мен един кораб е закотвен втори ден. Чудя се как се живее на такова желязо в такъв студ!
- Е, то зависи какъв е корабът. Не всички са зле. Лошото е вятърът когато го върти.
- Това гледам цял ден. Ту е обърнат с едната страна към мен, ту с другата, ту с кърмата, ту с носа.
- Това е най-кофти. Върти го като е на котва, но още по-лошо ако я скъса.
Панчо, макар и кино и телевизионен оператор по професия, е "стар морски вълк"! Плавал е доста с ветроходци. Той ме качи за първи път на яхта с платна. Никога няма да забравя излизането от Варна - тишината над морето, само шума на порещата водата лодка и ленивия звън на камбаната от шамандурата на входа на пристанището.
Бщата на Панчо, Бог да го прости, капитан Стойнешки е преподавал в Морското училище. Изучил е половината капитани във флота! Панчо упорито отказвал да стане моряк и да следва баща си - искал да снима кино! Няколко години се кандърдисвали и една вечер капитанът се прибрал от работа с куп книги под мишница. Сложил ги на масата и Панчо с изненада открил, че са за кино и фотография. "Това е всичко, което можах да намеря" казал капитанът и свил платната. Панчо победил!
- Такова време, 6 бала, ни хвана на излизане от Мармара, към Чанаккале - спомня си моя приятел. Силен насрещен вятър и ний пърпорим без платна, докато моторът се задави и спря. То, нали клати силно, дигнало лайната в бака и прецака мотора. А нафтата от военния резерв - българска утайка. Механикът се опита да оправи нещата, но някаква запушена дюза се запъна и капитана каза обръщаме и с едно малко дълго като черво платно на фокела тръгнахме към Галиполи, Гелиболу - както му викат турците.
И с попътен вятър тръгнахме да търсим пристанище.
С малкото платно на носа кърмата подскачаше и се въртеше и курса се менеше на 30 градуса наляво-надясно! Гледахме по картата къде да влезем. Имаше едно пристанище за лодки, но не беше сигурно колко е дълбоко, и решихме за второто - и то малко, но влизат техните гемии. Стигнахме по тъмно и хвърлихме котва пред пристанището за да влезем на сутринта. Падна ми се кучешката вахта и аз, с едно шишенце бренди, застъпих. Избрах си една светлинка на брега за ориентир. Сигурно е било прозорец на къща, щото по някое време изгасна и аз се изгубих. Хубаво, че скоро се развидели. На сутринта влязохме и турците, много дружелюбни, оправиха мотора. Питаме ние къде е бункера да заредим. Те викат no problem. След малко, гледаме двама търкалят един варел нафта. Дойдоха и направо от варела наляха! Седяхме там два дни и отново на път към Спорадите.
- Панчо, ти си пълен с истории!
- Да бе! Не, ти знаеш, много обикалях, много преживявания, много спомени! Най-трудно беше с "Калиакра" като минавахме Бискайа. Аз съм ти разказвал.
- Да, помня! Като кандидатствахме във ВИТИЗ още си ми разказвал! Оказва се, че на стари години спомените са най-ценното, което ни е останало!
- Да бе, викат ми, пенсията ми била малка! Да, ама вие работехте от осем до пет и чакахте две седмици през лятото да почивате, им викам аз! А ние си изживяхме живота, когато е най-сладък. За какво са ми сега пари? За лекарства и доктори?! Стигат. Сега трябва да извадя 4 зъба, но от касата плащат само два на година. И аз съм решил другия месец да отида да извадя два и на следващата седмица, след Нова година, другите два! Че с тия ченета не мога да ям вече. Трябват нови. Иначе по 100 лева на зъб взимат. А аз миналата седмица платих биопсията на частно, за да не влизам за два дни в болница като миналия път. Хубаво е, че сега всичко е наред и не ме боли кракът. Ако се събудиш и нищо не те боли, значи си умрял, нали знаеш! Та нека нещо да има да ни държи в тоя живот!
- Риба има ли при вас? Тук само сафрид вадят.
- Тук лефер имаше. По 40 лева килото!
- И тук. По 35 го даваха.
- Тук по 35 като вече е умрял
- Паламуд не съм виждал тая година!
- Няма и май няма да дойде. Лефер имаше много. Но може от тлъстия карагьоз да излезе. Той сега е голям и мазен. Супер е на скара или в саламура - сельодка-мельодка не струва пред него! Нали и той е с тънки нежни кости. После дънните ще излязат. Калканът идва към брега, когато температурата падне към дванайсет градуса. Иначе, през лятото се крие навътре в дълбокото, на хлад.
- Много обичам калкан, но е много скъп! Разказах ли ти как един гларус пусна в краката ми едно малко калканче миналия месец?
- Да каза ми, ама може да е било писия.
- Не, калканче беше - вече не бях така уверен, а и Панчо тактично не настоя.
- Панчо, трябваше да те запиша! Такъв интересен разказ беше това!
- Е, аз ако взема да разказвам…
- Много ми беше приятно и интересно! Ще ти се обаждам за да ми разказваш! Приказки по телефона! За старци...
- Да, приказки по телефона…
За съжаление любовта към приключения и всеотдайност към професията, ни доведе до тук - да не можем да си позволим да минем 150 км и да се видим на живо. Той никога не взе книжка, аз се върнах от 30 годишен гурбет с празни джобове както и заминах. Не, не се оплаквам - печелех и живях като на кино, но нямах умението и мъдростта да събирам пари. Затова сега съм богат - на спомени!
