След дълги години надалеч от гозбите на мама, аз започвам да възкресявам за себе си стари рецепти от вкъщи (къде след 19 години е "вкъщи" всъщност?!) Неволята е всепризнат педагог, нали? И ето започвам с традиционните боб, гювеч, пържени тиквички и патладжани (тук им казват бакладжан), пиле с ориз и върха на постиженията ми - сърми с лозов лист. Събирам смелост да спрета една баница - спира ме само замесването на тестото, но и на това ще му дойде времето. 

  Всъщност не беше готвенето, което ме доведе пред клавиатурата. Обадих се на майка ми и се похвалих, че пържа патладжани. Еми да - каза тя - нарязваш ги, оставяш ги да се изцедят, разбиваш яйце… Тук я прекъснах. He! Аз слагам в една голяма кръгла кутия брашно и сол и след като ги размеся хубаво, слагам вътре нарязаните патладжани и като барман, който приготвя коктейл в шейкър, ги овалвам в брашното, и т.н., и т.н.  Майка ми мълчаливо слушаше и аз долових някаква обида в мълчанието и. После заговорихме за сметките, които е платила и други ежедневни неща. Но не знам защо, от разговорът ми остана горчив вкус като спомен. Можех да я изслушам и да се съглася, че нейната рецепта е по-добра и да обещая следващия път да сготвя по нея. Защо не го направих?! Защо все бързам и се сещам какво добро е трябвало да направя със закъснение. Вчера, влизайки в паркинга на някакъв мол, попитах пазачът на кой етаж да спра за еди-кой си магазин. Едва отговорил аз дадох газ и го отминах. После се опомних и си представих от негова страна как изглеждам - пристига някакъв с голяма лъскава кола, сваля стъклото, пита и нито поздравявя, нито се усмихва, вдига стъклото и отпрашва без да благодари…    Пиша тук като в изповедалня (аз съм атеист). Дали ми олеква? Не!   Е добре, следващия път ще ги оставя да се изцедят, ще разбия яйце и ще ги опържа както майка ми ме посъветва. Само че тя дали ще узнае? И дали ще ми олекне?

Може би е защото сте атеист, а и понякога е трудно човек да е напълно в кондиция с оклоните още повече с близките ни понеже си мислим че ни познват достатъчно добре. Истината е, че трябва да даваме малко повече от вниманието си в общуването с хората. А колкото до олекването, християнството и в частност правослвието (понеже протестантите са премахнали изцяло Изповедта като тайнство, а католиците са се постарали да вземат целият живот на вярващият под пълен контрол) се е постарало да откликне на нуждата на вярващият да смъкне от себе си товарът на нечистата съвест. Иначе човек винаги може да намери време да провери дали случайно няма да намери начин да повярва, така или иначе библията е може би най достъпната книга в света може пък учението на Иисус Христос да ви осени с онази светлина с която е осенило милиони хора по целият свят, все пак по Негово време не е имало интернет, телефони и факсове. дори печатници а пък словото Му пак е обиколило светът. Не искам да звуча като някой екзалтиран проповедник. Аз самият не съм пример за добър християнин, делата ми са съвсем различни от повелята която ни е завещал Спасителят и ако тази нощ душата ми бъде поискана, със сигорност ще бъда сварен неподготвен. Ето аз съвсем случайно попаднах на вашият блог, рекох си: "чакай да го видя кви рецепти показва тоя"
И ми направи впечатлени чувството за вина от отношението ви с околните търсенето на изповед и фактът, че сте атеист. Вече е късно лека нощ ви жела я и можем да продължим темата за атеизмът някой друг път

Навярно сте прав може би е за това. Но не мога да вярвам виждайки какво се твори от добри чувства и правоверие (независимо какво). Особено кадето живея... Но това е дълга и ... опасна тема.
МОже би мойто чувство за вина е моята религия :-)

Творенето е един израз на свободната воля на човекът. Златното правило което Спасителят ни завещава е "Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях". По-дълбокото вникване в това правило, дава ясно да се разбере, че то изчерпва съдържанието на морала. От тук и творенето на добри или зли неща е проста проява на човешката ни същност. Едва ли е било някога, някой да направи нещо добро от егоизъм например. След като поставих коментара за този постинг, погледнах и другият и разбрах че живеете в Дубай, да наистина ми е трудно да си представя какво е "ежедневието" там, но въпреки всичко, според мен, за разлика от добрите чувства, правоверието може да бъде само едно, а именно Истината на Иисуса Христа. Естествено най-голям принос за това изиграва вярата. Вярата това задължително условие на всяка религия, тя е една своеобразна жертва, която вярващият прави, за да получи общение. Нека се съгласим, че ще е меко казано неестествено да вярваме в Господ като в парната машина или дизеловият двигател. Вярата и по специално молитвата помагат на човекът да си отвори духвните очи онези очи които ни показват наистина кое е добро и кое зло, които ни помагат и в отношенията ни с оклолните и т.н. (дано не ставам досаден) Наистина в днешно време на човек е по-трудно да се докосне до тази "магия" от когато и да било друг път,но каква друга възможност му остава освен да опита...

Моят отговор е че докато опитваме да прогледнем и погрижим за себе си, хубаво е да творим добро по цитирания от вас пример. Моето лично спасение не е от значение (от там и дали ще прозра и повярвам или не). Аз съм намерил отговор за себе си - колкото може повече добро за другите или ако не мога, то поне да не вредя. Това ми струва преизпълващ смисъла на човешкия живот принцип. Ако следвайки го, не ми остава време да се замисля за нещата над него (или след него) то не виждам нищо лошо като последствие. напротив повечето неудачни (меко казано) последици в човешкото развитие се базират на всеотдайност към някаква вяра. Прощавайте ако звуча остро или нетолерантен. Приемам вярващите без предубеждения, когато те са толерантни към останалите.

Толерантноста днес е понятие, ако не твърде разтегливо, то поне такова с което всеки спекулира както намери за добре. Или както казваше онази филосовска мисъл "Истината на слона не е истината на мравояда"или нещо такова, в смисъл, че всеки, който бъде критикуван в нещо или обиняван за нещо, може да се изживее като жертва и да каже тези или онези са нетолерантни. С риск да бъда подведен подотговорност за авторскиправа ще си позволя да цитирам един руски богослов: "Помня как веднъж сам наруших "политическата коректност". През юли 1994 г. в Орхус (Дания) се проведе семинар с условното наименование "Религията иправата на човека". Наименованието беше условно, защото семинарът беше планиран като среща на европейските сектолози, но за борба със сектите никакви фондации не отпускаха средства. Наложи се организаторите да преименуват срещата в "демократичен" тон и съответно да преправят програмата. Затова разговорите за сектите се водеха предимно след вечеря. Целият официален работен ден бяхме заети с идеологическа работа. Безсъдържателността на изказванията беше подобна на идеологическата дейност от съветските времена. Представители на разни изповедания ставаха и изнасяха доклади в общи линии, на една тема: "Католицизмът и демокрацията", "Ислямът и демокрацията", "Лутеранство и демокрацията", "Будизмът и демокрацията", " Православието и демокрацията"... Това беше дружният рапорт на всички конфеси и религии: "Другарю Нов Световен Ред! Еди-коя си религия е строена по Ваша заповед и е готова да изпълнява Вашите нареждания!".
Нямаше само доклад на тема "Юдаизъм и демокрацията". Е, ясно, жената на кесаря е извън подозрение. Жалко, между другото, че нямаше такъв доклад - щеше да ми е интересно да чуя демократичното тълкуване на едно такова талмудическо предписание, например: "Някой искал да убие скот, а убил човек - езичник - той не отговаря пред човешкият съд (Талмуд, Санхедрин 9:2), защото "за убийство на езичник еврейският съд не наказва".
В докладите, които чух, под "демокрация" кой знае защо се разбираше не влсатта на народа, т.е. на болшинството, не уважението към неговите интереси и искания, а внимателно отношение към интересите на малцинствата (религиозни, национални и др.). Накрая, презрял предупреждението на сатирика М. Задорнов за това, че със западните другари шега не бива аз, когато дойде ред на моето изказване, го започнах по следния начин: " Знаете ли, след всичко, което чух днес, мога да бъда пророк. Мога да предскажа какъв ще бъде президента на САЩ през следващият век. Това ще бъде еднокрака негърка, лесбийка и мормонка - малцинство на пета степен!" Съставът на публиката беше нееднороден - имаше хора от Източна Европа и от Прибалтика. Имаше и представители на "старите демокрации". И така, в този момент първите дружно се разсмяха. Вторите не си позволиха такава волност; те стояха с каменни лица - пред очите им нарушаваха табуто."".
"За нашето поражение" автор дякон Андрей Кураев. стр. 36 - 37.
Дано не съм ви отекчил с толкова голям материал, но не виждам по мотивирана позиция относно днешната "толерантност"

Напротив! Беше ми изключително интересно. Беше ми близко и ми напомни лични преживявания. Оставам с Впечатлението че говорим на един и същи език...